ЗАСЛУ̀ШВАМ СЕ, -аш се, несв.; заслу̀шам се, -аш се, св., непрех. 1. Напрягам слух; ослушвам се, вслушвам се. В същия миг тайното звънче задрънча. И двамата се заслушаха. Един, два, три пъти. Ст. Дичев, ЗС II, 704.
2. Обикн. с предл. в. Слушам съсредоточено и внимателно, увличам се в слушане; вслушвам се. Той [Левски] се заслуша в мелодията, която все по-настойчиво приближаваше. Позната, любима песен, която бе пял толкова пъти. Ст. Дичев, ЗС II, 797. Въпреки забраната да се събират на групи повече от трима души – гражданите, предимно мъже, шареха насам-натам, заслушваха се в разговорите, спираха се и коментираха. П. Славински, ПЩ, 139. Зора приближи към командирската групичка, която се бе отделила встрани, и се заслушаха в напрегнатия, тревожен шепот. Л. Дилов, ПДБ, 61. Те [зографите] обичаха да се заслушват в песните на слепците гуслари. Те купуваха ръкописни и печатни киевски минеи, четяха жития. Вл. Свинтила, СЗЗ, 26. При езерото идвало едно момиче. Присядало на облите камъни и дълго се заслушвало в шепота на тихите вълни. П. Йорданова, СЕ, 3.
3. Обикн. с предл. в. Вземам под внимание думите, мнението, желанието и пр. на някого; вслушвам се. Когато по-после разбра, че Младен все още продължава своите изобличения и нападки против кмета и че някои взели да се заслушват в неговите думи, Прангата в същото време взе да се ядосва и на кмета. Т. Влайков, Съч. III, 92. С живия си ум тя бързо навлезе и в самата му работа. Той все по-често и сам се заслушваше в думите ѝ, изненадан от нейната схватливост. Д. Талев, С II, 50. Тотка престана да хълца, заслуша се в топлите, в галените думи на непознатата жена. Елин Пелин, Съч. II, 170.